Светец и проститутка живели един срещу друг. Двамат умрели в един ден. Душата на проститутката, попадналана на небесата, а душата на светеца в ада. Пратениците, които дошли да ги изпроводят били озадачени. Те през цялото време се питали:

— Какво стана, има някакв грешка? Защо водим светеца в ада? Нима не е бил свят човек?

Най-мъдрият от тях казал:

— Той действително беше светец, но завждаше на проститутката. Той през цялото време мислеше за купоните и удоволствията, които ставаха в дома й. Шумът о т музиката, който идваше до неговия дом го вълнуваше от дъното на душата му. Нито един от клиентите й не беше така развълнуван,както той. Цялото му внимание беше насочено към нейния дом. Даже докато се поклоняваше на Бога той слушаше звуците идващи от дома й.
— А проститутката?

— Тя страдала и винаги мисбеба за неведомото блаженство , което би трябвало да изпитва светеца. Всеки път като го ниждала да носи цветя за поклонение тя си мислела: Кога и аз ще мога да бъда достойна да занеса цветя в храма. Аз съм толкова нечиста, че не мога даже да събера смелост зада вляза в храма. 

Проститутката често била очарована от аромата на благовонията, сиянието на светилниците, звука от поклоненията и от някой ритуали и медитации, за които не се чувствала достойна да участва. Тя винаги жадувала за живота на светеца, а светецът винаги жадувал за удоволствията. Техните интереси и подходи са напълно противоположни един на друг, но наплно им измениха съдбата.